За книгата: година / Семейство Халворсен е тъжно след загубата на Кая и Келда. Торщайн, измъчван от чувство за вина, се моли за избавление от възможността да чуе гласове от миналото, без да знае още, че молитвите му ще бъдат чути, но не и от небето. Роалд, който обичаше Келда, най-накрая губи смисъла на живота: гласът на баща му, за когото Роалд се бори и отмъщава, не приема неговите жертви. Нима всичко беше напразно? И за какво да живея сега, за какво да се боря? Междувременно двама пътници, свързани от една и съща нишка на съдбата, се приближават до Омганг. И с всяка стъпка зли и гневни сенки заобикалят Валкирията все по-близо. И все по-силно викат: ела, ела... Какво искат ТЕ? Унищожи целия свят, отмъсти на цялото човечество и преди всичко на нея, Валкирия, която беше спасена, когато трябваше да умре с ТЯХ. В края на краищата тя е същата Тора, която е била преследвана от призраците на сестрите си в продължение на осемстотин години... В Омганг, близо до проклетия олтар, където са били изгаряни вещици, Келда най-накрая научава цялата истина. Вещиците умряха, но писъците им все още звучат и отекват във фиордите. Те се обаждат на хора като Торстейн и Роалд, преструвайки се на близки до тях, за да подчинят всички и да унищожат света. За да помогне на приятелите си и да освободи нещастната Тора от нейното проклятие, Келда, свободна и независима от ужасните и примамливи гласове, ще трябва да пее. Но не е толкова лесно да надвикаш хиляди ядосани вещици, когато те нападнат наведнъж, за да те удушат и да те лишат от гласа ти. И все пак в тази битка Келда и Тора побеждават и унищожават олтара. Сега можете да се върнете у дома... Там Келда хвърля в океана талисмана на Торщайн от брега камъчета и брошката на Роалд с бяла перла, защото в тях, излизайки от морето, все още има фрагменти от прокълнатия спомен. Така океанът поглъща болката и страданието на онези, които викат ехото. И колкото и да викат, няма да чуят нищо друго освен себе си. И това е правилно. Все пак миналото е за припомняне, но не и за живеене. Миналото е мъртво. Тези, които спят в земята или почиват на дъното на морето - не заслужават ли мир? Те го заслужават. Няма нужда да ги безпокоите.